Мисъл на деня

Щом повярваш в себе си,вече знаеш как да живееш!

неделя, 11 септември 2011 г.

Сълзи

Тези сълзи до кръв издраха очите ми,
път към тебе назад да проправят,
и от страх, че си тръгваш завинаги,
тежки белези по мене оставят.

В мрак и болка умряха очите ми,
всички спомени с тебе си тръгнаха,
захвърлена в ъгъла разкъсвам сърцето си,
всяка тъга след теб да изхвърля.

Но останаха в мен да се борят,
страх и мъка, обич и търсене,
а в очите ми сълзите още те чакаха,
през прозореца на пътя тебе да зърнат.

Днес пътят почти е изчезнал,
а онези сълзи пресъхнаха вече,
само в мрака едва доловими,
останаха очите ми, там някъде... далече,далече.


Разказаха ли ти...

За моите дни разбра ли вече,
разказаха ли ти,че още ме боли,
за нощите в които нямам време,
и няма сън за моите очи.
Разказаха ли ти,че нямам мира,
от всеки удар сърцето ми кърви,
от както си отиде все едно съм друга,
и всеки миг душата ми крещи.
Нека знаеш, нека разбереш,
нека ти разкажат, че съм луда,
че без теб живота ми е буца лед,
а всичко друго просто е заблуда.
Разказаха ли ти за мен, за моите болки,
чу ли всички истини за моя свят,
разбра ли колко силно те желая нощем,
и колко страшен е без теб деня.

Обичай ме,Обичам те!

Обичай ме, въпреки, че някога те нараних,
обичай ме, без теб не мога да живея,
нощите ми се превръщат в твоя стих,
дните си без тебе как да изживея

.
Обичам те, ще ти повтарям всеки миг,
и нищо, че в постелята ми лягат други,
нищо, че очите виждат друг,
сърцето вижда само тебе мили.


Обичай ме, дори на друга да си казал „Да“,
дори в живота ти за мен да няма време,
обичай ме, единствено така,
оставащите дни ще преживеем.


В сърцето ти аз още дишам

Понякога изглеждам тъй далечна,
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой,а аз пък твоята жена.

Понякога боля - нали съм рана,
заключена в душата ти се скитам,
не те напускам нито пък оставам,
макар и само спомен да съм пак те имам.

Всичко твое още притежавам,
очите ти копнеят да ме видят,
препускаш нощем в сънища и мисли,
и търсиш път на който да се видим.

Понякога изглеждам тъй далечна,
отдавна си отидох, а ме искаш,
не мога да се върна, но почувствай,
отляво във сърцето ти ще бъда вечна.


Незабравима

Аз не съм любовта ти единствена,
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.

Всеки път щом се целуваш със нея,
моята страст ти разпалва кръвта,
и до болка в ума ти пулсира,
моето име... не бягай, ела.

Аз съм вечно забързана,
неприлично щастлива,
идвам за кратко, но оставям следа,
и до края ще помниш лицето ми,
макар да не съм за теб любовта.

Минавам попътно през дните ти,
аз на никоя от преди не приличам,
по детски надничам в очите ти,
но болка от страст се наричам.