път към тебе назад да проправят,
и от страх, че си тръгваш завинаги,
тежки белези по мене оставят.
В мрак и болка умряха очите ми,
всички спомени с тебе си тръгнаха,
захвърлена в ъгъла разкъсвам сърцето си,
всяка тъга след теб да изхвърля.
Но останаха в мен да се борят,
страх и мъка, обич и търсене,
а в очите ми сълзите още те чакаха,
през прозореца на пътя тебе да зърнат.
Днес пътят почти е изчезнал,
а онези сълзи пресъхнаха вече,
само в мрака едва доловими,
останаха очите ми, там някъде... далече,далече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар